Български
Român
Мариела Китова, „SOS-ПТП“: В европейските страни неизплащането на глобите, съставени от „Пътна полиция“, води до редица неудобства за нарушителите
Фокус: Органите на реда често отчитат извършване на голям брой нарушения на пътя, но след това реално събраните глоби са минимални. Защо се случва така според вас?
Мариела Китова: Да, много често чуваме дори за рекорден брой на нарушения, за които органите са наложили съответните санкции в някой град или извън населено място. До сега не съм чула обаче и за рекордно събиране на санкции като следствие на тези огромен брой нарушения. Това е така, защото не повече от 5-10 % от издадените глоби, фишове, наказателни постановления, действително се изплащат от нарушителя. При нас доминира чувството за безнаказаност и тотално неглижиране и незачитане на правилата. А и при положение, че глобите не се събират, сами разбирате, че безнаказаността си е съвсем реална. Причината е, че все още в България няма работещ ефективен механизъм за събиране на тези санкции и поставяне на нарушителите в такова положение, че да нямат друг избор освен да си заплатят глобата.
Фокус: Какъв трябва да бъде този механизъм? Как да се принудят хората да заплатят глобата, която са получили?
Мариела Китова: Много са проблемите при нас що се касае за пътна безопасност, контрол на пътя и над нарушителите, глоби, наказания. Нито полицейското присъствие на пътя е достатъчно, нито броят на камерите, за да се заблуждаваме, че сами по себе си, са двата фактора, които ще решат проблемите. В страните, където глобите се събират ефективно, нарушителите си знаят, че измъкване няма. Освен това политиките в това отношение са такива, че неизплащането на санкцията води до редица неудобства за нарушителя. А и гражданско общество и институциите действително си сътрудничат, тъй като голям брой сигнали за нарушения се дават именно от гражданите. В България сигнали се подават постфактум – след като е настъпила поредната трагедия, а не когато ставаме свидетели на нарушенията на пътя или ако това се случи, е изключителна рядкост.
Една успешна практика например е използването на публичен регистър, в който да се въвеждат данни за извършеното нарушение и дали нарушителите са заплатили съответната глоба. Неизплащането на глобата води до ограничен достъп или отказ за редица обществени услуги, увеличаване на стойността на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. Най- малкото всеки работодател може да влезе и да провери колко коректен платец си или колко често си позволяваш да прекрачваш правилата. Всяко от тези неудобства в един момент води до заплащане на съответната глоба. Ако аз имам неплатена глоба и заради нея нямам възможност да получа даден документ или удостоверение от някоя институция какво следва да направя? Плащам си глобата и си върша работата, това е, друг начин няма.
Разбира се има още много неща, които трябва да се направят, за да се постигне желаният ефект, тоест глобите да се плащат.
Фокус: Какво още е необходимо, как да се справят институциите с този проблем?
Мариела Китова: Страните с най-малко пътни инциденти и нарушения на пътя прилагат политики с всеобхватно и глобално въздействие.
Там основна цел е да не се стига до извършване на самото нарушение. Инфраструктурата в населените места се планира и реализира така, че максимално градската среда да се освободи за хората, да се ограничи скоростта и да няма възможност за извършване на редица от нарушенията, които в България са абсолютна ежедневна практика. В населените места има околовръстни пътища и съответно няма толкова интензивен трафик, висока скорост или преминаващи тежкотоварни автомобили през самия град.
Във Франция например има поставени светофарни уредби толкова близко една до друга, че е напълно безсмислено да натискаш газта и спирачката непрестанно. Хората предпочитат да карат с по- умерена скорост и да се възползват от възможността за така наречената „зелена вълна на светофара“.
Друг пример е Англия. Движението там е основно еднопосочно, няма възможност за бутане и изпреварване, кара се в колона и това е.
В Испания доминират основно кръговите кръстовища, които също ограничават възможността за висока скорост в града.
В Холандия трафикът е велосипедно-ориентиран и са създадени и продължават да се създават удобства за велосипедистите с предимство.
Навсякъде в тези страни има изградени така омразните за българите „легнали полицаи“, които естествено ограничават скоростта.
Има изключително много възможности за регулиране на трафика и за ограничаване на опциите за извършване на нарушения, просто в България все още няма явно достатъчно желание от страна на органите, които отговарят затова.
Фокус: Можете ли да дадете конкретно предложение за увеличаване на контрола над нарушителите на пътя в града?
Мариела Китова: Разбира се, че мога. Според мен кметовете на общините качествено трябва да променят подхода, който имат в тази област. Именно служителите от общинска полиция са тези, които имат възможност и трябва да следят за извършването на нарушенията и съответно да издават фишове и глоби.
Защо трябва КАТ да ме санкционират, ако извърша нарушение в града? Предпочитам това да го направи и да е задължение на общинска полиция. И без това в КАТ изнемогват, защото няма служители, но по- важното е, че общинската хазна се пълни и тези средства могат да бъдат вложени за подобряване на инфраструктурата на съответната община. Тоест хем повече служители упражняват ефективен своевременен контрол, хем повече пари в общинската хазна.
Фокус: А относно размера на санкциите, смятате ли, че трябва да бъдат по- високи? Това ще сплаши ли нарушителите?
Мариела Китова: Има страни, в които е практика санкциите да са обвързани с доходите на нарушителя, тоест колкото са по-високи неговите доходи, съответно и санкцията ще бъде по- голяма. Не зная доколко това е приложимо в България на този етап. Освен това, след като глобите почти не се плащат, едва ли увеличаването на размера им ще стресне дотолкова извършителите на нарушения. Ние българите имаме особеното качество да пренебрегваме стойността на парите въпреки ниския си финансов статус. Често хората си казват „Е, голяма работа 10-20 лв, ще ги преживея“. Това е така, според мен просто защото тези глоби не се плащат, затова и хората не се стряскат от тях.
Разбира се по-внушителните глоби, придружени с адекватни мерки за тяхното събиране ще привлекат вниманието на потенциалните нарушители. Когато вече накараме хората да бръкнат дълбоко в джоба и да платят високата глоба, тогава нарушенията драстично ще намалеят.
Фокус: Вие сте представител на Неправителствена организация, която в редица дейности си сътрудничи с институциите. В тази връзка смятате ли, че Вашите предложения и съвети се взимат предвид?
Мариела Китова: Тук отговорът ми е и да, и не.
За почти всички мероприятия и инициативи, които организираме срещаме подкрепа от местните институции, за което искрено им благодарим и се надяваме да срещаме тази подкрепа и за в бъдеще. Присъстваме и даваме предложения на заседанията на комисиите по безопасност на движението.
Проблемът е, че не се взимат предвид своевременно конкретните предложения, които правим за подобряване на пътната безопасност за определени места в градовете. Например в Бургас – едва сега 3-4 години след като неколкократно сме обръщали внимание и сигнализирали за определени опасни зони в града, започна изграждането на обезопасителни съоръжения или промяна в устройството на някои от кръстовищата.
Подобен е случая и с предложенията за промяна в Закона за движение по пътищата. Част от предложенията на сдружението и на наши колеги от други организации, които сме направили 2012 година останаха без абсолютно никакъв отзвук. И сега, от няколко месеца част от тях уж влизат за обсъждане, уж има създадена работна група, но кой и какво обсъжда не е ясно, тъй като се прави тайно и дори не знаем кои са членовете на тази работна група.
Ако се цели реален резултат и се търсят работещи решения, следва и ние да бъдем поканени и уведомени за тези обсъждания и отново да коментираме и представим предложенията.
Натали СТЕФАНОВА
Източник:http://www.focus-radio.net/
Публикувана на: 12/05/2016
Мариела Китова: Да, много често чуваме дори за рекорден брой на нарушения, за които органите са наложили съответните санкции в някой град или извън населено място. До сега не съм чула обаче и за рекордно събиране на санкции като следствие на тези огромен брой нарушения. Това е така, защото не повече от 5-10 % от издадените глоби, фишове, наказателни постановления, действително се изплащат от нарушителя. При нас доминира чувството за безнаказаност и тотално неглижиране и незачитане на правилата. А и при положение, че глобите не се събират, сами разбирате, че безнаказаността си е съвсем реална. Причината е, че все още в България няма работещ ефективен механизъм за събиране на тези санкции и поставяне на нарушителите в такова положение, че да нямат друг избор освен да си заплатят глобата.
Фокус: Какъв трябва да бъде този механизъм? Как да се принудят хората да заплатят глобата, която са получили?
Мариела Китова: Много са проблемите при нас що се касае за пътна безопасност, контрол на пътя и над нарушителите, глоби, наказания. Нито полицейското присъствие на пътя е достатъчно, нито броят на камерите, за да се заблуждаваме, че сами по себе си, са двата фактора, които ще решат проблемите. В страните, където глобите се събират ефективно, нарушителите си знаят, че измъкване няма. Освен това политиките в това отношение са такива, че неизплащането на санкцията води до редица неудобства за нарушителя. А и гражданско общество и институциите действително си сътрудничат, тъй като голям брой сигнали за нарушения се дават именно от гражданите. В България сигнали се подават постфактум – след като е настъпила поредната трагедия, а не когато ставаме свидетели на нарушенията на пътя или ако това се случи, е изключителна рядкост.
Една успешна практика например е използването на публичен регистър, в който да се въвеждат данни за извършеното нарушение и дали нарушителите са заплатили съответната глоба. Неизплащането на глобата води до ограничен достъп или отказ за редица обществени услуги, увеличаване на стойността на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите. Най- малкото всеки работодател може да влезе и да провери колко коректен платец си или колко често си позволяваш да прекрачваш правилата. Всяко от тези неудобства в един момент води до заплащане на съответната глоба. Ако аз имам неплатена глоба и заради нея нямам възможност да получа даден документ или удостоверение от някоя институция какво следва да направя? Плащам си глобата и си върша работата, това е, друг начин няма.
Разбира се има още много неща, които трябва да се направят, за да се постигне желаният ефект, тоест глобите да се плащат.
Фокус: Какво още е необходимо, как да се справят институциите с този проблем?
Мариела Китова: Страните с най-малко пътни инциденти и нарушения на пътя прилагат политики с всеобхватно и глобално въздействие.
Там основна цел е да не се стига до извършване на самото нарушение. Инфраструктурата в населените места се планира и реализира така, че максимално градската среда да се освободи за хората, да се ограничи скоростта и да няма възможност за извършване на редица от нарушенията, които в България са абсолютна ежедневна практика. В населените места има околовръстни пътища и съответно няма толкова интензивен трафик, висока скорост или преминаващи тежкотоварни автомобили през самия град.
Във Франция например има поставени светофарни уредби толкова близко една до друга, че е напълно безсмислено да натискаш газта и спирачката непрестанно. Хората предпочитат да карат с по- умерена скорост и да се възползват от възможността за така наречената „зелена вълна на светофара“.
Друг пример е Англия. Движението там е основно еднопосочно, няма възможност за бутане и изпреварване, кара се в колона и това е.
В Испания доминират основно кръговите кръстовища, които също ограничават възможността за висока скорост в града.
В Холандия трафикът е велосипедно-ориентиран и са създадени и продължават да се създават удобства за велосипедистите с предимство.
Навсякъде в тези страни има изградени така омразните за българите „легнали полицаи“, които естествено ограничават скоростта.
Има изключително много възможности за регулиране на трафика и за ограничаване на опциите за извършване на нарушения, просто в България все още няма явно достатъчно желание от страна на органите, които отговарят затова.
Фокус: Можете ли да дадете конкретно предложение за увеличаване на контрола над нарушителите на пътя в града?
Мариела Китова: Разбира се, че мога. Според мен кметовете на общините качествено трябва да променят подхода, който имат в тази област. Именно служителите от общинска полиция са тези, които имат възможност и трябва да следят за извършването на нарушенията и съответно да издават фишове и глоби.
Защо трябва КАТ да ме санкционират, ако извърша нарушение в града? Предпочитам това да го направи и да е задължение на общинска полиция. И без това в КАТ изнемогват, защото няма служители, но по- важното е, че общинската хазна се пълни и тези средства могат да бъдат вложени за подобряване на инфраструктурата на съответната община. Тоест хем повече служители упражняват ефективен своевременен контрол, хем повече пари в общинската хазна.
Фокус: А относно размера на санкциите, смятате ли, че трябва да бъдат по- високи? Това ще сплаши ли нарушителите?
Мариела Китова: Има страни, в които е практика санкциите да са обвързани с доходите на нарушителя, тоест колкото са по-високи неговите доходи, съответно и санкцията ще бъде по- голяма. Не зная доколко това е приложимо в България на този етап. Освен това, след като глобите почти не се плащат, едва ли увеличаването на размера им ще стресне дотолкова извършителите на нарушения. Ние българите имаме особеното качество да пренебрегваме стойността на парите въпреки ниския си финансов статус. Често хората си казват „Е, голяма работа 10-20 лв, ще ги преживея“. Това е така, според мен просто защото тези глоби не се плащат, затова и хората не се стряскат от тях.
Разбира се по-внушителните глоби, придружени с адекватни мерки за тяхното събиране ще привлекат вниманието на потенциалните нарушители. Когато вече накараме хората да бръкнат дълбоко в джоба и да платят високата глоба, тогава нарушенията драстично ще намалеят.
Фокус: Вие сте представител на Неправителствена организация, която в редица дейности си сътрудничи с институциите. В тази връзка смятате ли, че Вашите предложения и съвети се взимат предвид?
Мариела Китова: Тук отговорът ми е и да, и не.
За почти всички мероприятия и инициативи, които организираме срещаме подкрепа от местните институции, за което искрено им благодарим и се надяваме да срещаме тази подкрепа и за в бъдеще. Присъстваме и даваме предложения на заседанията на комисиите по безопасност на движението.
Проблемът е, че не се взимат предвид своевременно конкретните предложения, които правим за подобряване на пътната безопасност за определени места в градовете. Например в Бургас – едва сега 3-4 години след като неколкократно сме обръщали внимание и сигнализирали за определени опасни зони в града, започна изграждането на обезопасителни съоръжения или промяна в устройството на някои от кръстовищата.
Подобен е случая и с предложенията за промяна в Закона за движение по пътищата. Част от предложенията на сдружението и на наши колеги от други организации, които сме направили 2012 година останаха без абсолютно никакъв отзвук. И сега, от няколко месеца част от тях уж влизат за обсъждане, уж има създадена работна група, но кой и какво обсъжда не е ясно, тъй като се прави тайно и дори не знаем кои са членовете на тази работна група.
Ако се цели реален резултат и се търсят работещи решения, следва и ние да бъдем поканени и уведомени за тези обсъждания и отново да коментираме и представим предложенията.
Натали СТЕФАНОВА
Източник:http://www.focus-radio.net/
Публикувана на: 12/05/2016
