Кристиян Киров, SOS-ПТП: Законът ни е добър, но българинът не знае какви са правата му

Днес „SOS-ПТП” отпразнува своя втори рожден ден. За този период от време сдружението организира редица инициативи с цел превенция на пътно-транспортните произшествия. Във връзка с празника на сдружението ТОП НОВИНИ БУРГАС публикува интервю с неговия председател Кристиян Киров.

Кога възниква сдружение „SOS-ПТП” и защо?
Съвсем формално и официално сдружението беше създадено на 8 февруари 2012 година. Това е датата на регистрацията му в Бургаския окръжен съд. Идеята за него се роди в нашите глави година по-рано. Гледайки каква е ситуацията и обстановката по пътищата  в страната, водени от амбициите ни това да не продължава по този начин, се събрахме група ентусиасти и създадохме сдружението, така че формално то съществува от две години, но на практика много по-рано се роди идеята за неговото създаване.

Какво успяхте да свършите за този период от време?
Трудно ще ми е в няколко изречения да изброя всичко, което успяхме да свършим, защото инициативите, които прави сдружението, изцяло свързани с безопасността на движението, са десетки. Ние се стараем всеки месец по някакъв атрактивен и достъпен за хората начин да направим нещо ново. Поне две-три инициативи месечно се организират. Ако се върна назад във времето, всичко в Бургас започна с една анкета, в която се включиха над 800 бургазлии. Така ние веднага след създаването си набелязахме проблемните места в града и бързо бяхме ориентирани в обстановката, за да можем да насочим усилията си натам. След това инициативите са страшно много – те са обявени в сайта ни и всеки, който е заинтересуван, може да влезе и да се запознае с цялата дейност на сдружението. Извън всички тези инициативи за безопасността сме помогнали вече на стотици пострадали при катастрофи хора.

Това всъщност е основната ви дейност.
Не бих казал основната. Те всъщност са две основни – инициативи за безопасност, защото нашата основна идея е, че е по-важно да направим пътищата по-безопасни за всички нас и втората е защита правата на пострадалите. Нека да не забравяме, че основно право на всеки човек е преди всичко да не стане жертва на ПТП. Превенцията за нас е много по-важна, а всичко друго е вторична дейност. Тя също е много важна, защото хората, изпаднали в такава ситуация, са неподготвени, не знаят какви права имат, не знаят към кого да се обърнат и просто изпадат в една безизходица. Всички, които са се обърнали към нас, са получили много адекватна подкрепа.

С какви проблеми се сблъсквате най-често, когато се срещате с такива хора?
Това е един много сложен процес. Едно ПТП настъпва внезапно, без някой да го очаква. Първото, което се случва, е, че човекът попада в болницата. Той не знае кой лекар с какво може да му помогне, не знае какво трябва да се случи. После идва проблемът с финансирането – ясно е, че здравната система в България не покрива необходимите разноски. Нуждата от психологическа помощ и юридическа подкрепа, сблъсква се с полиция и прокуратура – куп неща, които са непонятни за този човек, и наистина е много неприятно и хората изпадат в безизходица. Затова е хубаво да има такива сдружения като нашето, които да помагат на хората в такава ситуация, да им дадат насоки. С нашия опит ние ежедневно се сблъскваме с това и вече на мен ми е много по-лесно да дам правилния съвет на един човек, защото за мен това е ежедневие, за съжаление.

Срещате ли подкрепа, имате ли съдействие от страна на институциите?
Имаме, да – като всичко в България. Сега ако кажа, че нямаме, всичко които са помогнали с нещо, ще ми се разсърдят, но на практика съдействие има, но няма цялостна политика за противодействие. Общините често не подкрепят някои инициативи. Инициативата идва винаги от нас и ние сме тези, които трябва да искаме нещо и да се надяваме, че някой ще ни подкрепи. Чисто в юридическата част – там все още е много трудна работата с консервативни институции като МВР, Прокуратура. Опитваме се и там да оптимизираме нещата, но е по-сложно.

Защитава ли законодателството ни пострадалите при ПТП?
Тук смело мога да кажа „ДА”. Законът е много добър, законът е съобразен със световните практики. Разликата е в това, че българинът не знае правата си, обезверен е, че има такива права и че има начин, по който да си ги постигне, и това е един много сложен проблем, който много време ще ни отнеме да обсъдим. На практика законът е добър, просто хората трябва да си търсят правата и да знаят как.

През тези две години имало ли е случай, в който сте се чувствали безсилни да помогнете на някого?
Имали сме много случаи, когато при нас идват за помощ родители на блъснати деца, които са загинали. В такава ситуация нищо не можем да направим.
 
Източник: www.topnovini.bg

Публикувана на: 09/02/2014